Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Те образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Мотото на Белоградчишките скали е „Тези скали изглеждат сякаш са докоснати от Господ“. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи.
На изток е Фалковската група, в която се включват: Момина скала (формата й наподобява глава на момиче), Пчелен камък, (която е убежище на диви пчели), Орлов камък, Боров камък.
Централната група се извисява над град Белоградчик. В нея се включват: Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата (наречена е така, защото при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица).
Най-западно се намира Збеговската група. Тя включва: Близнаците, Магаза, Борич
Белоградчишки скали се изкачиха на второ място в световната класация за новите седем природни чудеса на света. Така те задминаха световноизвестния Гранд каньон в Северна Америка. Пред българският природен феномен в категорията „Пещери, скални образование и долини“ засега е единствено Дяволският град в Сърбия.
Белоградчишките скали се състезават в категория пещери, скални образувания и пещери заедно с още 12 обекта от Европа, сред които планината Олимп, езерото Балатон, вулканът Везувий.
Все още няма коментари... Изпревари всички и напиши първия коментар!